Overview
Крайното потребление на енергия през 2023 г. с климатични корекции е само с 11% по-високо, отколкото през 2000 г., въпреки значителния ръст на БВП (108% по паритет на покупателната способност) за същия период. Средният годишен ръст на крайното потребление на енергия от 2000 г. до 2023 г. е 0,46%. Крайната енергийна интензивност по паритет на покупателната способност (с климатични корекции) през 2023 г. е 53% от нивото през 2000 г.
Figure 1: Final energy consumption by sector (with climatic corrections)
Source: ODYSSEEИзменението на КЕП в различните сектори от 2000 до 2023 г. разкрива значителни промени както в абсолютните стойности, така и в секторните дялове. Промишлеността е отбелязала най-съществено намаление на потреблението на енергия (-31%), докато транспортът е има най-висок ръст сред всички сектори (84%). Потреблението на жилища е нараснало умерено (2%), докато услугите са показали висок ръст (76%), а селското стопанство е отбелязало най-голямо намаление (-37%). По отношение на секторните дялове от общото крайно енергийно потребление, транспортът е увеличил дела си от 23% на 37%, превръщайки се в най-големия потребител на енергия от 2009 г. насам. Делът на промишлеността е намалял от 42% на 26%, като тя вече не е секторът с максимално потребление на енергия. Потреблението на жилища е намаляло от 25% на 23%, докато услугите са увеличили дела си от 8% на 12%. Селското стопанство е отбелязало двукратно намаление от 4% на 2%.
Figure 2: Technical Energy Efficiency Index
Source: ODYSSEEТехническата енергийна ефективност, измерена чрез техническия индекс ODEX, се е подобрила с повече от 34% от 2000 до 2023 г. или средно с 1,8% годишно. Най-голям напредък е регистриран в промишлеността (3,5% годишно или общо 56%), следвана от транспорта (1% годишно, 20%), жилищния сектор (1% годишно, 17%) и в услугите (5%).
Figure 3: Energy savings by sector
Source: OdysseeОбщите спестявания на енергия от 2000 до 2023 г. са 3,8 Mtoe, като по-голямата част от тях са регистрирани в: промишлеността (2,8 Mtoe или 72% от общите). Енергийните спестявания в другите сектори са, както следва: транспорт 0,54 Mtoe, домакинство 0,42 Mtoe и услуги 0,04 Mtoe.
Figure 4: Main drivers of the total energy supply variation
Source: OdysseeИзменението в общото енергийно потребление (-1,0 Mtoe) от 2010 до 2023 г. се обяснява с увеличение на крайното енергийно потребление (+0,7 Mtoe) и намаление на потреблението в енергийния сектор (-1,6 Mtoe).
Figure 5: Main drivers of the final energy consumption variation
Source: OdysseeУвеличението на крайното енергийно потребление от 2010 до 2023 г. (+ 0,67 Mtoe) се дължи на: - ръста на икономиката(+1,99 Mtoe), свързан с ръста на добавената стойност в промишлеността, услугите и селското стопанство, на трафика в транспорта, на броя на жилищата и уредите, както и на размера на жилищата, структурните ефекти (+0,67 Mtoe), които съчетават структурни промени в промишлеността и промяна на видовете транспорт. Тези фактори за растежа на потреблението на енергия са частично компенсирани от икономии на енергия (-0,9 Mtoe), климат (-0,31 Mtoe) и други причини(-0,78 Mtoe), които включват различни ефекти, като например поведение на домакинствата, стойност на продукта в промишлеността, производителност на труда в услугите и промишлеността.
Table 1: Sample of cross-cutting measures
| Measures | NECP measures | Description | Expected savings, impact evaluation | More information available |
|---|---|---|---|---|
| National Energy Efficiency Cumulative Target 2021-2030 (Национална кумулативна цел за енергийни спестявания 2021-2030) | Yes | Legislative measure - An energy savings obligation scheme and alternative measures, is set up in order to help reach the national energy efficiency target, which should ensure achieving of a total cumulative target of energy savings in final energy consumption for the period from 1 January 2021 to 31 December 2030 | 35.00 TJ | Link |
| Long-term National Strategy to Support the Renovation of the National Building Stock of Residential and Non-residential Buildings by 2050 | Yes | Дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. National LTRS has been developed according to art. 2EPBD and it is the main National strategic document for the renovation of the building stock, incl. roadmap, strategic objectives, policies and measures, investments, financial instruments for building renovation, etc. | 10.50 TJ | Link |
| Energy Efficiency Obligation Scheme (Схема за задължения за енергийна ефективност) | Yes | Legislative measure - An energy savings obligation scheme is set in the Energy Efficiency Act | 5.62 TJ | Link |
Buildings
Крайното енергийно потребление на сградите се е увеличило от 2,8 Mtoe през 2000 г. до 3,3 Mtoe през 2023 г. (20%) или средногодишен ръст от 0,8% за разглеждания период. Жилищните сгради, които консумират повече енергия от сградите в услугите (включително неопределени дейности), са с дял 65% от общото потребление на енергия във всички сградите през 2023 г.
Figure 6: Final energy consumption in buildings (with climatic corrections)
Source: OdysseeОбщият ръст на крайното енергийно потребление в жилищните сгради е 2%, от 2,1 Mtoe през 2000 г. до 2,2 Mtoe през 2023 г. Общият ръст на крайното потребление на енергия в услугите и неспецифицирани дейности е 76%, от 0,66 Mtoe през 2000 г. до 1,2 Mtoe през 2023 г.
Figure 7: Energy consumption by end-use of households (with climatic corrections)
Source: OdysseeОт 2000 до 2023 г. потреблението на енергия за отопление в жилищния сектор остава практически непроменено около 1,1 Mtoe. Потреблението се е увеличило за повечето други крайни употреби: за големи електрически уреди с 19%, за готвене с 33%, за климатизация с 80%; потреблението за осветление е намаляло с 12%.
Figure 8: Energy consumption of household space heating per m2 (with climatic corrections)
Source: ODYSSEEРазликата в потреблението на енергия за отопление на домакинствата на м² (нормализиран климат) е значителна - от 6,6 кое/m² през 2000 г. до 5,2 кое/m² през 2023 г., или намаление с 22% за периода. Забележително е, че от 2020 г. насам е наблюдавано намаление с 30%, повлияно от свързания с COVID пик през 2020 г. и последващия рязък спад през 2023 г. поради повишените цени на енергията.
Figure 9: Energy consumption per dwelling by end-use (except space heating)
Source: ODYSSEEОт 2000 до 2023 г. потреблението на енергия на жилище се е увеличило рязко за готвене (+33%) и климатизация (+79%), докато потреблението за електрически уреди и осветление е отбелязало умерен ръст (+15%). Потреблението за топла вода за битови нужди е единственото, което е намаляло през периода (-3%).
Figure 10: Electricity consumption per dwelling by end-use (with climatic corrections)
Source: OdysseeОбщото потребление на електроенергия на жилище се е увеличило с 27% от 2000 до 2023 г., със следните изменения по крайни потребители (с климатични корекции): - отопление и топла вода за бита(+41%), електрически уреди (+19%), осветление (-12%) и охлаждане на въздуха (+79%).
Figure 11: Main drivers of the energy consumption variation in households
Source: ODYSSEEКрайното енергийно потребление на жилищния сектор е намаляло с 0,20 Mtoe през периода 2010-2023 г. Основният фактор за увеличаване на потреблението на енергия са по-големите жилища (0,58 Mtoe), като увеличението на средния размер на жилищата е от 64 м² на 83 м². Няколко фактора са намалили потреблението на енергия в домакинствата през периода, включително икономии на енергия с 0,16 Mtoe, климатични ефекти с 0,2 Mtoe и други ефекти с 0,27 Mtoe.
Figure 12: Main drivers of the space heating consumption variation of households
Source: OdysseeПотреблението на енергия за отопление в жилищния сектор е намаляла с 0,29 Mtoe, от 1,21 Mtoe до 0,92 Mtoe между 2010 и 2023 г. По-големите жилища са увеличили потреблението с 0,3 Mtoe, икономиите на енергия са (-0,14 Mtoe), климатичните условия (-0,2 Mtoe) и други ефекти (-0,11 Mtoe) заедно са довели до общото намаление.
Figure 13: Energy and electricity consumption per employee in services (with climatic corrections)
Source: ODYSSEEПотреблението на енергия и електроенергия на служител в сектора на услугите се е увеличила значително през периода 2000-2023 г. През 2023 г. потреблението на енергия и електроенергия на служител е съответно с 28% и 17% по-високо от нивото от 2000 г.
Table 2: Sample of policies and measures implemented in the building sector
| Measures | NECP measures | Description | Expected savings, impact evaluation | More information available |
|---|---|---|---|---|
| Support for sustainable energy renovation of the residential building stock - NRRP (Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд - НПВУ) | No | Grant support for deep energy renovation of residential buildings under the National Recovery and Resilience Plan. | 0.09 TJ | Link |
| Financing program of standalone RES measures in single-family buildings and multifamily buildings (Програма за финансиране на единични мерки за енергия от възобновяеми източници в еднофамилни сгради и многофамилни сгради) | No | Grant support for photovoltaic systems and solar systems for domestic hot water supply under the National Recovery and Resilience Plan | 0.10 TJ | Link |
| Replacement of inefficient solid fuel stoves (Замяна на неефективни отоплителни уреди) | No | Procedures for replacement of inefficient heating appliances by directly providing a grant | 0.30 TJ | Link |
Transport
Консумацията на енергия в транспортния сектор се е увеличила с 95% (или 3,0%/годишно) от 1,76 Mtoe през 2000 г. до 3,43 Mtoe през 2023 г.
Figure 14: Transport energy consumption by mode
Source: ODYSSEEДелът на автомобилния транспорт в потреблението на енергия в транспорта се е увеличил с 5 процентни пункта (п.п.) от 94% през 2000 г. до 99% през 2023 г., а делът на железопътния транспорт е намалял с 2,8 п.п., от 4% на 1,3% за същия период. От 2000 г. до 2023 г. потреблението на енергия от автомобилния транспорт се е увеличило със 104%, докато това на железопътния транспорт е намаляло с 46%.
Figure 15: Modal split of inland passenger traffic
Source: ODYSSEEДелът на автомобилния пътнически трафик се е увеличил с 5 процентни пункта, до 96% през 2023 г. от 91% през 2000 г. Делът на железопътния пътнически трафик е намалял повече от 2 пъти, до 3,9% през 2023 г. от 8,6% през 2000 г.
Figure 16: Modal split of inland freight traffic
Source: ODYSSEEДелът на автомобилния товарен трафик се е увеличил със 17 процентни пункта от 46% през 2000 г. до 63% през 2023 г. Делът на железопътния товарен трафик е намалял 2,5 пъти, от 51% през 2000 г. до 19% през 2023 г.
Figure 17: Energy consumption of cars per passenger-km
Source: ODYSSEEРазходът на енергия на автомобилите на пътник-километър е намаляла с 9% от 2000 до 2023 г.
Figure 18: Main drivers of the energy consumption variation in transport
Source: ODYSSEEПотреблението на енергия от транспорта се е увеличило с 0,84 Mtoe (31%) от 2010 до 2023 г. Спестяванията на енергия са допринесли за намаляване на потреблението на енергия с 0,25 Mtoe. От друга страна, ръстът на пътническия и товарния трафик (+0,62 Mtoe) и ефектът от промяна дяловете на различните видове транспорт (+0,47 Mtoe) са надхвърлили ефекта на спестяванията на енергия, което обяснява наблюдаваното значително увеличение на потреблението в сектора.
Table 3: Sample of policies and measures implemented in the transport sector
| Measures | NECP measures | Description | Expected savings, impact evaluation | More information available |
|---|---|---|---|---|
| "Green mobility" - support of sustainable urban mobility through measures for energy-efficient transport systems („Зелена мобилност“ - подкрепа на устойчивата градска мобилност чрез мерки за енергийно ефективни транспортни системи) | No | Project under Bulgarian Recovery and Resilience Plan - grant support for sustainable urban mobility through measures to develop ecological, safe, functional and energy-efficient transport systems. | 0.43 TJ | Link |
| Expansion of the metro network in Sofia (Разширяване на мрежата на метрото в София_ | No | Project under Bulgarian Recovery and Resilience Plan - Ensuring sustainable transport connectivity through the construction of Stage 3 of Line 3 of the Sofia metro (3 km) | 0.43 TJ | Link |
| Introduction of Intelligent Transport Systems on the National Road Network and in the Urban Environment (Въвеждане на интелигентни транспортни системи ) | Yes | The projects for the introduction of intelligent transport systems of Operational Program Transport 2014-2020 are laid down in Priority axis 4 "Innovations in management and services - implementation of modernized infrastructure for traffic management, improvement of safety and security of transport" | 0.43 TJ | Link |
Industry
Потреблението на енергия в промишлеността е намаляло с 31% през периода 2000-2023 г., като в стоманодобивния сектор е отчетен спад от 84%.
Figure 19: Final energy consumption of industry by branch
Source: ODYSSEEНай-големият потребителна енергия през 2000 г. е химическата промишленост с 38% дял от общото потребление на енергия в сектора. Въпреки че потреблението ѝ спадна с 49% през периода, намалявайки дела ѝ до 28% през 2023 г., тя остана водещият потребител. Междувременно секторът на неметалните минерали се превърна във втория по големина потребител, увеличавайки дела си от 14% през 2000 г. до 21% през 2023 г. със стабилно потребление на енергия.
Figure 20: Unit consumption of energy‐intensive products (toe/t)
Source: ODYSSEEОт 2000 до 2023 г. sпецифичното потребление на енергия за единица продукция в хартиената промишленост е намаляло с 49%, което е средно 2,9% годишно намаление.
Figure 21: Main drivers of the energy consumption variation in industry
Source: ODYSSEEПотреблението на енергия в промишлеността намалява с 0,09 Mtoe, от 2,55 Mtoe през 2010 г. до 2,46 Mtoe през 2023 г. Техническите икономии на енергия (-0,48 Mtoe) и други ефекти (-0,34 Mtoe), които са главно структурни промени в рамките на отраслите, повече от компенсират ефектите от ръста на производството (0,53 Mtoe) и структурните промени между основните промишлени отрасли (0,2 Mtoe).
Table 4: Sample of policies and measures implemented in the industry sector
| Measures | NECP measures | Description | Expected savings, impact evaluation | More information available |
|---|---|---|---|---|
| Scheme to support green hydrogen and biogas production projects (Схема за подпомагане на проекти за производство на зелен водород и биогаз) | No | Project under Bulgarian Recovery and Resilience Plan - providing support for the development of projects enabling the introduction of green hydrogen and biogas with application in industrial production processes. | 0.12 TJ | Link |
| Program "Competitiveness and innovation in enterprises" 2021-2027 (Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027) | No | The Program is directly aimed at achieving intelligent and sustainable growth of the Bulgarian economy, as well as the implementation of industrial and digital transformation - supporting SMEs in order to achieve better energy and resource efficiency and strengthen the transition to a green economy. Two instruments in the Program are directly aimed to EE: Debt instruments for circular economy, EE and RES in combination with grants. | 0.59 TJ | Link |
| Construction of new RES for own consumption in combination with local facilities for energy storage in enterprises (Изграждане на нови ВЕИ за собствено потребление в комбинация с локални съоръжения за съхранение на енергия в предприятията) | No | Procedure under National Resilience and Recovery Plan - Aimed at the construction of new renewable energy sources (photovoltaic systems) up to 1 MW for own consumption, combined with local energy storage facilities (batteries), which aims to encourage the transition of the private sector to eco-friendly activity. | 0.59 TJ | Link |
