Overview

Крайното енергийно потребление през 2015 год. е само с 12% по-високо в сравнение с 2000 год. , въпреки значителния икономически растеж през същия период. През 2015 год. БВП е с 66% по-висок в сравнение с 2000 год., но само с 3.4% над пред-кризисното ниво от 2008 год.

Фигура 1: Крайно енергийно потребление по сектори (стандартни климатични условия)

Source: ODYSSEE

Енергийната ефективност измерена чрез индекса ODEX се подобрява с 34% от 2000 до 2015 (средно 2.7%/годишно). По-голямата част от напредъка е регистриран в индустрията (5.3%/годишно), следван от сектор услуги (1.4%/годишно) и жилищния сектор (1.3%/годишно). По-слабо подобрение се наблюдава в транспортния сектор (0.9%/годишно).

Фигура 2: Индекс на енергийната ефективност

Source: ODYSSEE

Таблица 1: Пример за Хоризонтални мерки

MeasuresNEEAP measuresDescriptionExpected savings, impact evaluationMore information available
BG 25: Схема за задължения за ЕЕyesС новия ЗЕЕ (приет и публикуван в Държавен Вестник № 35/15.05.2015) прагът на задължените групи лица е променен. Според закона задължените лица са: крайни доставчици, доставчици от последна инстанция, търговци с издаден лиценз за търговия с енергия, продажба на електрическа енергия за крайни потребители над 20 GWh на година; дружества за централно отопление и доставчици, които продават топлинна енергия на крайните потребители повече от 20 GWh годишно; крайни доставчици и търговци на природен газ, които продават на крайни потребители повече от 1 милион m3 годишно; търговци на течни горива, които продават на крайните потребители повече от 6.5 хил. тона течни горива годишно, с изключение на горива за транспортни цели; търговци на твърди горива, които продават на крайни потребители повече от 13 хил. тона твърди горива годишно. Въз основа на този анализ националната Схема за задължения беше променена с приемането на изменението на ЗEE от 30 декември 2016 г. С промените България въведе алтернативни мерки като допълнителен подход към задълженията на доставчиците на енергия. Избраните алтернативни мерки са: 1. Индивидуални цели за икономия на енергия за собственици на обществени сгради и на промишлени системи - 2014-2016 2. Национална Програма за Енергийна Ефективност на Многофамилни Жилищни сгради. Кумулативна цел 2014-2020 - 22 590 GWh включително: • Индивидуални цели за търговци на енергия – 14 294 GWh • Алтернативни мерки - 7 666 GWh
Source: MURE

Buildings

От 2000 год. до 2015 год. потреблението за отопление на помещенията в сектора на домакинствата намалява с около 20% при условия на значителен ръст (68%) на паричните разходи на домакинствата. Потреблението на електроенергия за електрически уреди в жилищата намалява с 18 %. Тъй като крайното потребление на енергия в сектора остава постоянно, може да се заключи, че домакинствата са подобрили енергийната си ефективност, но ефектът се използва за подобряване на топлинния комфорт, по-голямото използване на домакински уреди, климатици и др.

Фигура 3: Енергийно потребление за отопление на помещение m2 (стандартни климатични условия)

Source: ODYSSEE

Фигура 4: Дялове от потреблението за различни нужди в домакинствата

Source: ODYSSEE

Крайното потребление на домакинствата е доста стабилно за периода 2000-2015 год. Енергийните спестявания възлизат на 0,33 Mtoe и имат тенденция да намаляват консумацията на енергия. От друга страна, три фактора допринасят за увеличаване на потреблението на енергия: климат (0,08 Mtoe), увеличения брой жилища (0,2 Mtoe) и увеличаването на площта на жилищата (0,09 Mtoe).

Фигура 5: Основни фактори за измененията в потреблението на енергия от домакинствата

Source: ODYSSEE

Общото потребление на енергията в това число и на електроенергия на служител се променя през годините. През 2015 год. потреблението на енергия за един служител нараства с 9% спрямо нивото от 2000 год. (17% за eлектроенергията).

Фигура 6: Консумация на енергия и електроенергия на служител (стандартни климатични условия)

Source: ODYSSEE

Таблица 2: Пример за политики и мерки, прилагани в сграден сектор

MeasuresDescriptionExpected savings, impact evaluationMore information available
BG27: Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сградиНПЕЕМЖС има за цел да извърши обновяване на многофамилни жилищни сгради чрез внедряване на мерки за енергийна ефективност и има за цел да осигури по-добри услови на гражданите в многофамилните сгради, по-добър топлинен комфорт и по-високо качество на живот в заобикалящата ги среда. До 100% подкрепа за отпускане на средства за отговарящи на условията като разходите покриват главно мерки за: подобряване на ЕЕ на сградите (топлоизолация на фасадите на сградите, подобрение на отоплението и т.н.)88,15 GWh/годишно до края на 2016 г.
Source: MURE

Transport

Автомобилния транспорт представлява 93% от потреблението в сектора (увеличение с 3 процента в сравнение с 2000). Железопътният транспорт е с дял 1% от потреблението, при 4% през 2000 год. Въздушният транспорт остава стабилен с 6% от потреблението през 2015 год.

Фигура 7: Потребление на енергия по видове транспорт

Source: ODYSSEE

Транспортът на пътници се увеличава от 2000 год. и през 2015 год. Делът на личните автомобили нараства до 79% от пътническия трафик. Делът на автобусите намалява до 17% от общия трафик на пътническия транспорт (32% през 2000).

Фигура 8: Дял на транспорта в пътническия трафик

Source: ODYSSEE

Превозът на товари (измерен в тон-километри) се увеличава значително. Делът на автомобилите през 2015 год. достига 87% (52% през 2000 год.). Делът на железопътния транспорт намалява и през 2015 е 10% от товарния трафик.

Фигура 9: Дял на видовете товарен трафик

Source: ODYSSEE

Потреблението на енергия в транспорта се е увеличило 2 пъти от 2000 год. до 2015 год. Енергийните спестявания, които водят до намаляване на потреблението на енергия, представляват 0.7 Mtoe. Обратно, ръстът на пътническия превоз и движението на стоки компенсира ефекта от спестяванията на енергия и обяснява наблюдаваното увеличение на потреблението.

Фигура 10: Основни източници на промяната на енергийно потребление в транспорта

Source: ODYSSEE

Таблица 3: Действащи политики и мерки в транспортния сектор

MeasuresDescriptionExpected savings, impact evaluationMore information available
BG18: Въвеждане на интелигентни транспортни системи в Националната пътна мрежа и в заобикалящата градска средаМярката предвижда въвеждането на интелигентни транспортни системи за по-ефективно използване на съществуващата пътна инфраструктура, което води до намаляване на потреблението на гориво. Интелигентните транспортни системи в градска среда ще включват прогнозиране на трафика и управление, туристическа информация, управление на пътуванията и др.Енергийни спестявания - 544,2 GWh/годишно до 2020 г.
Source: MURE

Industry

В промишлеността, най-големия потребител в сектора е химическата промишленост с дял от 32% от крайното потребление. Производството на неметални материали представлява 21% от консумацията през 2015.

Фигура 11: Крайно енергийно потребление по сектори

Source: ODYSSEE

Консумацията на енергия при производство на хартия нараства с 30% в сравнение с 2000 год. След 2009 год. потреблението за единица продукция е доста по-ниско от нивото на 2011 год. Специфичният разход на енергия за производство на стомана намалява постоянно от 2000 год. насам (с 60%).

Фигура 12: Специфично потребление на енергия при производството на енергоемки продукти (toe/г.)

Source: ODYSSEE

Енергийните спестявания (2.7 Mtoe) и структурния ефект (към по-малко интензивни отрасли) допринасят за намаляване на енергийното потребление в промишлеността. Докато нарастването на производството частично компенсира този ефект. В резултат от това, консумацията на енергия намалява общо за периода с 0.7 Mtoe (1.6%/годишно).


Фигура 13: Основни източници на изменението на енергийно потребление в промишлеността

Source: ODYSSEE

Таблица 4: Действащи политики и мерки в промишлеността

MeasuresDescriptionExpected savings, impact evaluationMore information available
BG1: Закон за Енергийната Ефективност – Задължителен одит за енергийна ефективност в промишленосттаЗадължителни енергийни одити на всички предприятия, които не са МСП, всички промишлени системи с годишно потребление над 3 000 MWh и всички системи за обществено осветление в градове с население над 20 000 жители.Потенциални икономии - 121,6 GWh/годишно, идентифицирани от одитите, извършени през 2014-2016 г.
Source: MURE